Самюъл Бекет (1906-1989 г.)

Неговото пътуване започва в академичните зали на колежа „Тринити“, но скоро се оказва, че истинското му призвание го вика надалеч от родината.

Скоро след завръщането си в „Тринити“, Бекет осъзнава, че академичният живот е твърде стеснителен за неговите амбиции. Той се отправя на пътешествие из Европа, а после се установява в Париж.

„Мърфи“, първият му роман, излиза през 1938 г., и макар да не е широко разпознат веднага, той поставя основите на неговата уникална поетика. Следващите му произведения, написани на френски и преведени от самия него на английски, включват „Молой“, „Малоун умира“ и „Неназоваемият“, формиращи трилогия, която докосва до същността на човешкото съществуване.

Върхът на неговата слава идва с пиесата „В очакване на Годо“, която излиза на сцена през 1953 г. и се превръща в културен и театрален феномен. Нейният абсурден хумор и мрачна ирония създават нов жанр, театър на абсурда, където диалогът често плува между смешното и трагичното.

През 1969 г. Бекет получава Нобелова награда за литература, която приема с типичната си скромност, отказвайки се от всякакви публични изяви. Той продължава да пише, оставяйки след себе си произведения, които предизвикват, разтърсват и най-вече карат читателя да мисли.