Книгата е повествователно описание на посещението на автора по Светите земи,
едно незабравимо пътешествие,
което ще ни потопи в безвремието и омаята на Йерусалим.
Откъси:
„…Взехме си свещи и ги запалихме. Приближихме към иконостаса и седнахме на пейка. Затворих очи за да се потопя в енергетиката на мястото. Попивах вълните на историческите пластове. Намирах се във вселенски времеви отрязък. Бях малка точка с живо вълново поле, нагласяща се спрямо вибрациите на пространствено времевата ос. Това е кръстопът, събирателно място. Картините са финни и тихи с ехо на конски тропот и кънтене на метал. Останали са като трохи, върху масата след пищен обяд и въображението ми ги улавя, събира и изгражда в тримерни модели. Чуват се гласовете на идващи и напускащи хора, поклонници, строители, войници, крехки сенки на екранна холограма. Такава е предопределеноста на кръстопътя, такава е и за бъдещите времена. Отварям очи и се заглеждам встрани към стената, където виси верига завършваща с окова. С нея е бил окован свети Георги. Ако се опре оковата до болно място то ще оздравее. Саркофага с мощите на светеца е под нас в криптата. Имаше коридор със стълбище, който се спускаше надолу, но не слязохме да го видим…
…Минаваме през иконата на Дева Мария с младенеца, която е единствена в света. На нея тя е изобразена усмихната. Сензитивен съм, но не мога да кажа дали усещам сила. Тези неща не са като кенче енергийна напитка. Докосването до такава светиня най-вероятно работи на кармично ниво. Вяра, вяра, вяра е нужна за да има резултат, както капката, след капката, след капката, която прави дупка в камъка. Така ги виждам нещата…“