Събития

Премиера на автобиографичния роман „Строфи на кръвта“ от Васил Славов на 10 октомври от 18: 00 ч. в Библиотеката

„… На човека емигрант е посветена книгата „Строфи на кръвта“ от Васил Славов…“

из https://www.bta.bg/…/506814-na-choveka-emigrant-e-posvetena…

Васил Славов – български поет и писател живеещ в Питсбърг, Пенсилвания представя ще представи автобиографичния си роман „Строфи на кръвта“ в Библиотеката

„… Детето се роди в Ню Йорк. В Манхатън. След два месеца дойде пандемията. Пред детското отделение на Маунт Сайнай разположиха моргите и хладилните камери. Брястовете на Сентрал Парк оголяха. В онази сутрин, когато за пръв път видя внучката си – входът на сградата бе разбит, витрините на улицата – изпотрошени. Oрди от сградите за бездомни бяха започнали да търсят отговор на собственото си безсилие. Отговорът бе мъст. Започва се преструктуриране на света –
смееше се Джими след това, на бира в Салуна. Reevaluation of all values.
Започваше се от Ню Йорк. Откъде другаде? Преоценка! На съдби. На традиция. Ярост и мъст. Sturm und Drang.
Колата се спусна по разбитата просека на Oсмо. Спомни си тази част на града от времето, когато пристигнаха с Катерина. Гладуваха и в съботните дни идваха тук. Вонеше на прогнил праг. Тогава. А Катерина искаше да види дърво, живо дърво. Сега кафяви складове търкаха ребро в ребро. Беше глухо и празно – бе дошла ревитализацията. Дойдоха и високите цени и странните хора. Всичко се рутеше… Вандалите разсипваха със замах, бизнесите носеха шпертплатовите си шатърс.
Вковаваха напускането си. Реновираха застраховките си. Нов ред!..
Изпита страх за дъщеря си. Тя мълчеше до него. Бебето спеше на задната седалка.
– Не си спомням града така от идването ни…
Дъщеря му не отговори. В очите ѝ имаше уплаха, може би, или остатък от сън.
– Ще премине и това. Както преминава всичко – опита се да я
успокои. – Как е работата ти?
– Добре е, тате, – каза тя. И той разбра, че нищо не е добре, че
всичко е променено.
– Знаеш ли, измислих псевдоним на внучката ни. Мили Ванили.
Малката ни Мили Ванили. – Светлината поряза очите на потъналите в
мъгла стъклени чудовища. Дъщеря му се усмихна.
– Мили Ванили. Звучи чудесно, тате. Малката Мили Ванили дойде на този свят…
– Да ни е добре дошла. Нашата Маруличка. Бог ни я прати. Мислех, че е по-голяма, така поне изглеждаше на снимките, видях я тази сутрин, вързопче малко… – и продължи да говори, да говори дълго…“

 

Вход СВОБОДЕН!…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *