- Нормативни актове
- Правилници
- Колективни трудови договори
- Здравословни и безопасни условия на труд
- План за противодействие на тероризма и заплаха от използване на взривно устройство
- Правилник за осигуряване на безопасни условия на труд в РБ „П. К. Яворов“
- Видове инструктажи
- Оценка на риска за безопасността и здравето при работа на работещите в РБ „П. К. Яворов“
- Програми и инструктажи на работните места в РБ „П. К. Яворов“ гр. Бургас
- Програма за предотвратяване на професионалния риск 2023
- Здравословни и безопасни условия на труд 2020/ 2023
- Обучение за осигуряване на ЗБУТ
- COVID – 19
- Система за финансово управление и контрол/ СФУК
- Риск-регистър
- Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас
„… Само тези, които растат, но и остават деца, са хора…“ Ерих Кестнер
На днешната дата, 29 юли 1974 г. в Мюнхен
си отива от тази Земя германският писател Ерих Кестнер.
Кестнер учи в Рощок, Лайпциг и Берлин, за да стане посвети на учителската професия. По-късно, като журналист, става писател на свободна практика /1927 г./.
Преди 1933 г. издава четири тома поезия, през този период издава забележителния трагичен роман „Фабиан“ /1931 г./. Детските му книги се отличават с хумора и уважението към моралната сериозност на детето. Най-известният от тях е “Емил и детективите” /1929 г./, който е драматизиран и филмиран няколко пъти.
Възпрепятстван от нацистите да публикува в Германия / в периода от 1933 до 1945 г./, той отпечатва произведенията си в Швейцария.
“… През 1927 година потеглих с празни джобове да завладея Берлин. В края на годината се появи първата ми книга. Последваха я други. Бяха преведени. Бяха филмирани. Попрището ми изглеждаше осигурено… Но и от това не излезе нищо. Безработицата и борбите между повече от 20 партии подготвиха почва за диктатурата. Хитлер дойде на власт и Гьобелс изгори книгите ми. На литературната ми работа бе сложен край. Беше 1933 година…“
казва за себе си Ерих Кестнер
След войната Кестнер става редактор на списание в Мюнхен, а впоследствие основава детски вестник. От 1952 до 1962 г. е президент на немския клон на Международната организация на писателите. Неговите творби след Втората световна война се характеризират с по-голям акцент върху социалната философия, но не жертват своята елегантност и забавни качества.
„… Как може един възрастен човек да забрави до такава степен детството си, че един ден изобщо да не знае колко тъжни и нещастни могат да бъдат понякога децата? Защото всъщност няма значение дали плачеш заради счупената си кукла, или пък след години заради изгубения, си приятел. В живота никога не е важно защо скърбши, а само колко скърбиш. Детските сълзи съвсем не са по-дребни и често пъти са доста по-тежки от сълзите на възрастните. Но да не се разберем криво, драги приятели. Не е необходимо да се размекваме без нужда. Искам да кажа само, че човек трябвала бъде честен дори когато това му причинява болка. Честен до мозъка на костите си!..”
