Роден е на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858 г.) учи в Карлово, а по-късно се завръща в Калофер, където продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.

През 1867 г. Христо Ботев се завръща в Калофер, където започва бунт срещу чорбаджиите и турската власт, след което окончателно напуска родния си град. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото му стихотворение „Майце си“.

От октомври 1867 г. Ботев живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, в печатницата на вестник „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, като известно време живее и работи заедно с Васил Левски.

Достатъчно е да си припомним стихотворенията „Майце си“, „Към брата си“, „На прощаване“, „Елегия“, „Делба“, „До моето първо либе“, „Хайдути“, „Борба“, „Странник“, „Гергьовден“, „Патриот“, „Хаджи Димитър“, „В механата“, „Моята молитва“ и много други, за да се убедим в гениалността на Христо Ботев.

Неговата публицистика „Символ-верую на българската комуна“, „Смешен плач“, „Примери от турското правосъдие“, „Наместо програма“, „Народът. Вчера, днес и утре“ е актуална и до днес.

До последния си дъх Христо Ботев поставя Отечеството на пиедестал. Той дава живота си за свободата на България и остава жив – както с великото си дело, така и с уникалното си творчество.

„…Но… стига ми тая награда –

да каже нявга народът:

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода…“

Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ съхранява за читателите незабравимите му произведения и книги написани за него от различни автори.