Един от големите майстори на българския стих Христо Смирненски си отива от този свят на 18 юни 1923 г.

Едни от най-известните ми стихотворения са „Да бъде ден“, „Първи май“, „Ний“, „Червените ескадрони“ „Утрешния ден“, Северно сияние“, „Йохан“ и др. Автор е на книгата „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“ (1918) и на стихосбирката „Да бъде ден“ (1922)“.

Да бъде ден!

Христо Смирненски

Нощта е черна и зловеща,

нощта е ледна като смърт.

В разкъсаната земна гръд

струи се бавно кръв гореща.

В димящите развалини

безокий демон на войната

развял е хищно знамената

и меч въз меч безспир звъни.

Сред мрака непрогледно гъст

стърчи злокобен силует

на някакъв грамаден кръст,

и хилядни тълпи отвред

вървят, подгонени натам

от яростта на златний бог.

И мрака става по-дълбок,

тълпите нижат се едвам.

За въздух жадни са гърдите,

очите молят светлина,

един копнеж, мечта една

гори и се топи в душите

и през сълзи и кървав гнет,

през ужаса на мрак студен

разбунен вик гърми навред:

„Да бъде ден! Да бъде ден!“