На 30 септември 1452 г. в Майнц, Германия, стартира издаването на първата печатна книга в света, известната като Библията на Гутенберг

През Средновековието книгите се създават ръкописно от монаси и книжовници процес бавен, трудоемък и много скъп, достъпен единствено за църквата, университетите и най-богатите хора. В резултат разпространението на идеи е силно ограничено, а нивото на грамотност е ниско.

В тази среда Йоханес Гутенберг (ок. 1400 – 1468), златар и изобретател от Майнц, разработва механична печатарска преса с подвижни метални букви, едно нововъведение, което коренно променя книгоиздаването. Благодарение на нея една и съща страница може да бъде отпечатана бързо и с голяма прецизност многократно.

Неговият първи голям проект е отпечатването на Библията на латински (Vulgata), започнало около 1452 г. и завършено около 1454 г. Тя е известна като „42-редова Библия“ заради броя редове на всяка страница. Произведението включва около 180 копия, част от които върху хартия, други върху пергамент, а стилът наподобява калиграфията на ръкописните книги. Днес са запазени около 49 екземпляра, съхранявани като безценни съкровища в световни библиотеки и музеи.

Появата на Библията на Гутенберг е истинска революция, с която се поставят основите на масовото книгопечатане, прави знанието по-достъпно, насърчава грамотността и подпомага разпространението на новите идеи на Ренесанса, Реформацията и Научната революция. Така изобретението на печатарската преса се превръща в едно от най-великите постижения в човешката история, а Библията на Гутенберг в символ на прехода от Средновековието към Новото време.