Александър Флеминг, британски микробиолог, открива нещо изключително интересно, а именно първият антибиотик- Пеницилинът. Макар да не подозира тогава колко дълбоко ще повлияе това откритие на медицината, този момент поставя началото на революция в лечението на инфекциозните болести.
Историята започва с една на пръв поглед случайна грешка. Върху една от лабораторните култури на Флеминг, съдържаща стафилококови бактерии, се развива плесен. Това, което Флеминг забелязва, е впечатляващо- около плесента бактерията не се развива. Тази плесен, наречена „Penicillium notatum“, отделя вещество, което унищожава бактериите. Флеминг, с изумителна проницателност, разбира, че е открил нещо огромно- ново средство за борба с бактериалните инфекции.
Откритието на пеницилина е истинско научно чудо. Преди него хората често са умирали от инфекции, които днес се лекуват с лекота. Дори и най-малката рана е можела да се окаже смъртоносна, а болести като пневмония и сепсис са били почти непобедими. Пеницилинът не просто дава надежда, а спасява милиони животи по целия свят.
Откритото от Флеминг поставя основите на модерната антибиотична терапия и променя хода на историята. Макар самият Флеминг да не развива пеницилина до неговата пълна мощност, той остава в историята като човекът, който е разкрил пред света едно от най-ценните оръжия в медицината.
28 септември 1928 година остава паметен ден – денят, в който една проста лабораторна култура и наблюдателността на един учен променят завинаги живота на милиони хората по целия свят….