Изданието стана възможно благодарение на любезното съдействие на Община Бургас и с редакторския принос на доц. д-р Добрина Топалова, която представи книгата.
Събитието привлече вниманието на широк кръг почитатели на литературата, историци и общественици. Сред специалните гости бяха представители на духовенството, както и г-н Кършев, който е наследник на семейство Петканови, който със своето присъствие подчерта живата връзка между литературното наследство и настоящето. Присъствието му добави допълнителен емоционален заряд към събитието, свързвайки поколенията и показвайки как творчеството на братята Петканови остава актуално и значимо.
Представители на Община Бургас също уважиха събитието, подчертавайки значението на културната памет и приноса на библиотеката за развитието на региона. Доц. д-р Топалова впечатли аудиторията с вдъхновяващо слово за книгата и нейното значение:
„Ръкописът се публикува седем десетилетия след създаването му и това е достатъчно, за да се превърне излизането на книгата на Димитър Петканов във важно събитие. Тя е ценна за историята на българската литература, но и за бургаската култура, в която имат щедър принос и двамата братя Петканови. Изданието се случва в 140-та годишнина от рождението на Димитър Петканов, а представянето му – на датата, на която напуска този свят Константин Петканов преди 73 години.
Ръкописът съдържа 263 страници и включва общо 39 фрагмента. Текстът е замислен като анкета и част от текстовете имат облик на интервюта. Но вероятно поради неочаквано ранната кончина на по-малкия брат Константин Петканов, към тези текстове са добавени записи на спонтанни диалози, на паметни разговори при срещи на двамата братя между 1946 и 1952 г.
Двамата братя Петканови са свързани с изключителна близост, а разговорите им са алтернативно слово-пространство спрямо социалния контекст с развихрения материализъм и примитивния атеизъм – завръщане „у дома“, където изповедта е дълбока и светла като в храм. Синове на легендарен в Източна Тракия свещеник, двамата братя вдишват вярата в Бога с рождението си и макар че живеят в „любвеоскъден“ свят, те носят съзнанието и чувствителността на християни, висшите ценности на вярата. Константин Петканов изразява тревогата си за съвременния човек: Днес ние знаем много, но сме без просветление и затова грешим и се заблуждаваме. Ние обичаме, но не се умиляваме в любовта си и затуй тя е себична и противна някога. Докато знанието не се превърне в просветление, няма ясен поглед и верни стъпки. Докато любовта не се превърне в милост, няма истински отношения между хората.
Диалозите на двамата братя нямат нарочна идеологическа насоченост, но собственият им светоглед полемизира социалната идеология. Константин Петканов счита, че това са „чужди идеи“, говори за „чуждия за народа ни социализъм“, вижда в материализма заплаха за деградиране на духовността.
„Книга за моя брат – писателя Константин Петканов. Част втора. Разговори“ разкрива личността на писателя в най-зрелия период от живота му. Той вярва, че „За творчество сме повикани всички“, че да твори като Създателя си е дадено на човека изобщо. Прекланя се пред творческия гений и на неграмотните люде, които в детството му са били един от основните извори на магията на словото наред с книгите. Счита, че Най-важна е светлината в душата – истинските неща са много прости за разбиране и лесно видими за окото, но трябва чисто око, за да се видят. Без тази светлина дарбата прилича на цигулка „Страдивариус“, която скрибуца.
Разговорите между тези изключителни личности с благородни умове и просветлени души обхващат още теми, провокират дълбоки откровения. Това прави книгата на Д. Петканов интересна и вдъхновяваща за всеки, който копнее за повече духовност.
Сред присъстващите на събитието бяха и ученици от 6., 9. и 11. клас на Средно училище „Константин Петканов“ заедно с техните преподаватели – г-жа Николова, г-жа Калабалъкова, г-жа Сеферова и г-жа Кодева, както и директорът на училището – г-н Ивайло Марков.
Младите гости имаха възможността да се запознаят отблизо с литературното наследство на двамата братя Петканови, което оставя трайни следи в българската литература и култура.
