„Строфи на кръвта“ е преболяна книга – пореден опит на Васил Славов (след „Фургоните на Адамсбърг“, 1998 и „Тунелите на Галицин“, 2001) за завръщане към пътя на забравения човек, човекът-емигрант, и към кръвта на тези преди него; завръщане към дома и към родния град, към емигрантските разпятия и стрясканията насън. Разказаното в нея е провокирано от личната история на писателя – второ поколение емигрант – и срещите му с образи и имена от близкото минало, дръзнали да потърсят път към светлата част на живота, вместо да служат на малодушието, лъжата и насилието, пише поетът Борис Христов.