Новини

Спомен за поета Пеньо Пенев в деня на неговото раждане

АЗ, ЕДИН ОТ НАРОДА

Не мечтая

безсмъртие

и пътища леки, а ватенка топла

за зимния ден. — Безсмъртно

нека остане

навеки построеното тук

от мен!

Известен е като „Поетът с ватенката“. Животът му е изтъкан от премеждия, разочарования и трудности. Негов кумир е Владимир Маяковски. Много факти от живота и смъртта му остават в тайна дълги години.

Роден е на 7 май 1930 г. в с. Добромирка, Севлиевско. Учи в гимназия в Севлиево, но не завършва. Включва се в бригадирското движение. От 1949 г. работи в Димитровград като разносвач на вестници, строител и журналист. Пише във в. „Димитровградска правда“, „Литературен фронт“, „Стършел“ и други издания.

За пръв път печата през 1947 г. Пише едни от най-романтичните и възторжени стихове за „новия живот“, близки по звучене до най-добрите стихотворения на Никола Вапцаров. Автор е на стихосбирките „Добро утро, хора!“ (1956 г.), единствената стихосбирка, която излиза приживе, „Ние от двадесетия век. Димитровград. Стихотворения“ (1959) и „Стихотворения“ (1961) (посмъртно).

След много житейски изпитания и тежка депресия Пеньо Пенев се самоубива в нощта на 26 срещу 27 април 1959 г. в хотелска стая № 118 на хотел „Москва“ в Димитровград, силно разочарован от реалността.

Поезията му го надживява, за да вдъхновява, приземява или издига читателите във висините.

В дъжда

Навън вали,
вали дъжда,
бълбукат и шумят
улуците
и сочнозвучно из града
плющят по плочите
капчуците…
О, колко весел е дъжда,
когато знаеш:
има къща
и незаключена врата,
където можеш
да се връщаш.
П. Пенев

В Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ можете да намерите стихосбирките на Пеньо Пенев, както и книги написани за неговият живот и творчество.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *