Спомен за Ст. Л. Костов, автор на незабравими пиеси актуални и до днес

През 1902 година Стефан Костов завършва Славянска филология във Висшето училище в София.

Той е автор на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси, измежду които най-известни са „Големанов“ (1927), „Златната мина“ (1925), „Вражалец“ (1933) и други, влизащи и днес в репертоарите на българските театри.

Стефан Костов е автор и на къси хумористични разкази, част от които са събрани в сборника „Царската сватба“.

От 1924 година е директор на Етнографския музей в София, пост, който заема до смъртта си на 27. 09. 1939 г.

Паралелно с научните си занимания, превежда пиеси на Шекспир, Чапек и особено на сръбския комедиограф и негов голям приятел Бранислав Нушич.

„… Като рекохте Големанов министър, та министър… на ви го най-после министър! А каква работа, а каква отговорност го чака, това и на ум не ви минава. Ех, ще се работи, няма какво, цял живот съм работил и пак ще работя… Дайте ми само работа, не че ме е страх…” Из „Големанов“