„… Много жени са способни да обичат само ако самите те са любими. И обратно, за да се влюбят, понякога им е достатъчна само малко проява на любов. Момичето гледа на себе си през очите на мъжа…“

Симон дьо Бовоар (1908 – 1986 г.) е изтъкната френска писателка, феминистка и екзистенциален философ, един от мислителите, белязали XX век. Автор е на шест романа, книги с есета и философски трактати, и известна като спътница на Жан-Пол Сартр. Тяхната бурна, отворена връзка е революционна за времето си и ѝ дава свободата да следва собствения си интелектуален път.

Нейният трактат “Вторият пол“ (1949 г.) се превръща в идеологическа основа на феминисткото движение и е толкова бунтарски, че Ватиканът го включва в списъка със забранени четива. В него Бовоар пише прочутата фраза: „Човек не се ражда жена, а става такава.“

Тя въстава срещу мъченията на алжирските жени по време на Алжирската война, защитава правото на аборт и критикува брака като буржоазна институция, която легитимира мъжкото господство. Сред най-значимите ѝ произведения са шедьовърът “Мандарините”, удостоен с наградата „Гонкур“, както и новелата “Недоразумение в Москва”, открита след смъртта ѝ.

Симон дьо Бовоар разглежда историческото положение на жените чрез призмата на екзистенциализма: „Този свят винаги е принадлежал на мъжете… Преразглеждайки в светлината на екзистенциалистката философия данните от праисторията и етнографията, ще успеем да разберем как се е създала йерархията на половете…“ Дори в праисторическите общества, жените са имали значителни умения и издръжливост, но нуждата от закрилата на мъжете и биологическите им роли като бременност, раждане, менструация, ги е поставяла в историческо подчинено положение.

Симон дьо Бовоар ни напомня, че жената не е съдба, а избор.