След Освобождението Михалаки Георгиев активно допринася за обществения, стопанския и културния живот на България. Работи като държавен служител и дипломат във Виена и Белград, а през 1892 г. ръководи първото Българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив. По време на изложението се осъществява първият полет с балон в България, докато Михалаки Георгиев е сред организаторите на първата държавна лотария. Но зад дипломата, общественика и агронома стои и един самобитен писател с неподражаемо чувство за хумор.

Но какъв е бил самият Михалаки Георгиев?

Един негов съвременник го описва като едър, прекомерно пълен човек, който върви по ул. „Раковски“, бърше потта от лицето си и гледа света с тънка иронична усмивка. Хората се обръщали след него, защото малцина го познавали… дългите му години в чужбина го били превърнали в почти непозната фигура за софийската публика.

А зад този необичаен образ стоял човек, който събирал в себе си писателя, дипломата, общественика и човека на знанието.

„... Tempora mutantur et nos mutamur in illis.

Чуден ли ти е, господи, този живот!…“

Михалаки Георгиев оставя след себе си разнообразно литературно и научно наследство и е сред онези личности, които показват колко многолик може да бъде българският интелектуалец от края на XIX и началото на XX век. В разказите си той пресъздава живота на обикновения човек с колоритен език, близък до живата народна реч. Сред известните му творби са „Така се лъже човек“, „Три срещи“, „От късмета е всичко на тоя свят“, „Меракът на чичо Денчо“ и „Тахир Беговица“.

Да си спомним за него с любопитство, усмивка и уважение към един човек, който е оставил следа и с думите, и с делата си.