- Нормативни актове
- Правилници
- Колективни трудови договори
- Здравословни и безопасни условия на труд
- План за противодействие на тероризма и заплаха от използване на взривно устройство
- Правилник за осигуряване на безопасни условия на труд в РБ „П. К. Яворов“
- Видове инструктажи
- Оценка на риска за безопасността и здравето при работа на работещите в РБ „П. К. Яворов“
- Програми и инструктажи на работните места в РБ „П. К. Яворов“ гр. Бургас
- Програма за предотвратяване на професионалния риск 2023
- Здравословни и безопасни условия на труд 2020/ 2023
- Обучение за осигуряване на ЗБУТ
- COVID – 19
- Система за финансово управление и контрол/ СФУК
- Риск-регистър
- Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас
Да си спомним за “вечната българска роза” Паша Христова, родена на 16 юли 1946 г. в гр. София
Талантът на Паша Христова и пословичното й трудолюбие водят до най-голямото признание на родна сцена. През 1970 г. младата певица печели най-престижната награда по онова време за България. Песента „Повей ветре” на композитора Йосиф Цанков, по текст на Димитър Василев в нейно изпълнение, получава голямата награда на фестивала „Златният Орфей”, а емблематичната й песен „Една българска роза” на композитора Димитър Вълчев и текст на Найден Вълчев – първа награда.
За съжаление успешният творчески път на младата, талантлива певица приключва в един зимен, декемврийски ден на 1971 г., но остава в паметта на няколко поколения българи и е един от символите на българската популярна музика.
“… Хоризонтите чезнат във нощния мрак,
параходи и чайки се връщат
и морето се връща при тихия бряг,
и с вълните си пак го прегръща.
Като лилии бели разцъфват звезди,
отразени в лазурите сини,
и по пясъка тръгват сближени следи,
по които нощта ще премине.
Сини вълни, уморени от път,
сини вълни в своя залез ще спрат и до тихия бряг,
и до златния бряг,
и до топлия бряг ще заспят.
Светлините угасват и чайките спят,
буден още е само маяка.
Тиха нощ над морето,
тиха нощ над брега и любима любимият чака.
Сини вълни,
уморени от път,
сини вълни в своя залез ще спрат и до тихия бряг,
и до златния бряг,
и до топлия бряг ще заспят.
Светлините угасват и чайките спят,
буден още е само маяка.
Тиха нощ над морето,
тиха нощ над брега и любима любимият чака. (×3)... “
1970 г. “Морето се завръща”
музика Зорница Попова
текст Димитър Точев
аранжимент Дечо Таралежков
