Новини

Да си спомним за „вечната българска роза“ Паша Христова, родена на 16 юли 1946 г. в гр. София

Талантът на Паша Христова и пословичното й трудолюбие водят до най-голямото признание на родна сцена. През 1970 г. младата певица печели най-престижната награда по онова време за България. Песента „Повей ветре” на композитора Йосиф Цанков, по текст на Димитър Василев в нейно изпълнение, получава голямата награда на фестивала „Златният Орфей”, а емблематичната й песен „Една българска роза” на композитора Димитър Вълчев и текст на Найден Вълчев – първа награда.
За съжаление успешният творчески път на младата, талантлива певица приключва в един зимен, декемврийски ден на 1971 г., но остава в паметта на няколко поколения българи и е един от символите на българската популярна музика.

„… Хоризонтите чезнат във нощния мрак,
параходи и чайки се връщат
и морето се връща при тихия бряг,
и с вълните си пак го прегръща.
Като лилии бели разцъфват звезди,
отразени в лазурите сини,
и по пясъка тръгват сближени следи,
по които нощта ще премине.
Сини вълни, уморени от път,
сини вълни в своя залез ще спрат и до тихия бряг,
и до златния бряг,
и до топлия бряг ще заспят.
Светлините угасват и чайките спят,
буден още е само маяка.
Тиха нощ над морето,
тиха нощ над брега и любима любимият чака.
Сини вълни,
уморени от път,
сини вълни в своя залез ще спрат и до тихия бряг,
и до златния бряг,
и до топлия бряг ще заспят.
Светлините угасват и чайките спят,
буден още е само маяка.
Тиха нощ над морето,
тиха нощ над брега и любима любимият чака. (×3)... „
1970 г. „Морето се завръща“
музика Зорница Попова
текст Димитър Точев
аранжимент Дечо Таралежков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.