Спомен за Иван Хаджийски, „бащата на българската социология“

На 4 октомври 1944 г. Иван Хаджийски загива като разузнавач на кота 807 на връх Висока чука /Сърбия/ при сражение с елитната хитлеристка дивизия. Той е бил военен кореспондент по време на заключителната фаза на Втората световна война (1944-1945 г.).

Следва философия в Софийския университет, след което завършва право. Сам издава първата си книга „Авторитет, достойнство, маска“ през 1933 г.

„…България трябва да стане богата, благоденствуваща и щастлива, но — за всички.

Тогава целият български народ ще разгърне скритите си сили и ще си създаде в новата история място и участ, каквито заслужават неговият устрем, неговите амбиции, неговото трудолюбие и неговата прекрасна земя. Той ще стане тъй велик и уважаван, какъвто е бил и в миналото.

Въпросът е: как да стане това?…”

Из: „Оптимистична теория за нашия народ“, Иван Хаджийски

Той поставя началото на социалнопсихологическата школа в България. Създава метод за конкретно изучаване на социалните проблеми, който е оригинално явление в историята на българската философско-социологическа мисъл. Обособява нов клон на научното познание, който нарича „конкретна масова психология“.

Автор е на първата изследователска систематична етнопсихология на българина „Бит и душевност на нашия народ“, на книгите „Авторитет, достойнство и маска“ , „Любов и брак“ и др.