„… Всичко, което правя, трябва да ми хареса, иначе ще се разболея…“

„… Човек трябва да преживява мигове,

но никога не бива да ги повтаря…“

Призован е във Вермахта и шест години участва във Втората световна война. За него българската преводачка Недялка Попова пише: „…Бьол представя фашизма и войната посредством многостранните им последици-беди, сваля грима на лъжите и самозаблудите, за да насочи към контрола на разума и нравствеността…”

Хайнрих Бьол е роден на 21 декември 1917 г. в Кьолн, приключва земния си път 16 юли 1985 г. Изучава немска литература и класическа филология в Кьолнския университет.

Първият роман на Бьол e „Влакът пристигна навреме“, публикуван през 1949 г. Следват много други романи, разкази, радио-пиеси и сборници с есета. Световно признание си спечелва с романите „Дом без стопани“ (1954 г.), „Билярд в девет и половина“(1959 г.), „Възгледите на един клоун“ (1963 г.), „Групов портрет с дама“ (1971), „Изгубената чест на Катарина Блум“ (1974 г.) и „Грижовна обсада“ (1979 г.). Последният му роман, литературен паметник на град Бон, тогавашна столица на ФРГ, е „Жени пред речен пейзаж“ (1985 г.).

„… Ако нашият век заслужава име, то би трябвало да се казва Век на проституцията. Хората свикват с курвенския речник. Веднъж срещнах Зомервилд след една такава телевизионна дискусия („Може ли модерното изкуство да бъде религиозно?“) и той ме попита: „Добре ли бях? Харесах ли ви?“, буквално въпроси, каквито задават курвите на клиентите си. Трябваше само още да каже: „Препоръчайте ме на други…“

Хайнрих Бьол

Днес паметта му живее чрез неговото творчество, архива му в Кьолнската библиотека и фондацията „Хайнрих Бьол“.

„… От дълго време престанах да говоря с хората за пари и изкуство. Когато тези категории се сблъскват помежду си, не очаквайте добро…“ Хайнрих Бьол