- Нормативни актове
- Правилници
- Колективни трудови договори
- Здравословни и безопасни условия на труд
- План за противодействие на тероризма и заплаха от използване на взривно устройство
- Правилник за осигуряване на безопасни условия на труд в РБ „П. К. Яворов“
- Видове инструктажи
- Оценка на риска за безопасността и здравето при работа на работещите в РБ „П. К. Яворов“
- Програми и инструктажи на работните места в РБ „П. К. Яворов“ гр. Бургас
- Програма за предотвратяване на професионалния риск 2023
- Здравословни и безопасни условия на труд 2020/ 2023
- Обучение за осигуряване на ЗБУТ
- COVID – 19
- Система за финансово управление и контрол/ СФУК
- Риск-регистър
- Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас
Христо Ботев – гениалният поет, който сякаш за себе си написа „…Жив е той, жив е…! „
Големият български поет и революционер Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. От 1854 до 1858 г. учи в Карлово при баща си, а през 1863 г. завършва Калоферското трикласно училище. Записва се със стипендия като „волнослушател“ във Втора Одеска гимназия, от която е изключен две години по-късно заради свободолюбивите си идеи. За няколко месеца е учител в бесарабското село Задунаево, но през 1867 г. се завръща в България след като получава съобщение, че баща му е сериозно болен. По същото време във вестник „Гайда“ е публикувано първото му стихотворение „Майце си“.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.
Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция излиза новият орган на революционната партия – в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“.
Май 1876 г. – вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Христо Ботев.
