Честит рожден ден на поета Ваньо Вълчев!

Ваньо Вълчев е роден на 28 септември 1937 г. в София. Около 15 години работи в кореспондентския пункт на Българска национална телевизия в Бургас. Съосновател и председател от 2008 до 2013 г. е на Дружество “Български писател” – Бургас. Един от учредителите на Сдружение “Бургаска писателска общност”.

Ваньо Вълчев е известен като сатирик, но и като лирик. Освен че е театрал, кино и телевизионен режисьор, на него се дължат едни от най-пламенните песни в българската популярна музика. Някои от тях са “Телефонна любов”, “Огън от любов”, “Тази вечна любов”, “Да поседнем, любов, както в старото време”, “А дали е така” и много други.

Автор е на книгите: “Не е пух от тополи” (лирика, 2002), “Нищо лично” (сатирична поезия, 2002), “Три летни случки” (стихотворения за деца, 2008), “Ангелски грехопадения” (любовна лирика, 2009), “Посещенията на съседа Ставри” (хумористични разкази, 2011), “Усмихвай се, все ще ядосаш някого” (афоризми, в съавторство с Динко Павлов, 2013), “НОФОФ” (сатиричен роман, 2015), “Бягство към Византия” (хумористичен роман, 2016), “Умираме различно” (разкази, 2017), “Когато си тръгвам” (лирика, 2017), “Две тулумбички и малка боза” (разкази, 2019), “Сексуални бракониери” (хумористични разкази, 2020), “Кога ще порасна” (стихове за деца, 2020), “Като шило у торба. Мушитрънчета” (хумористична, 2021), “Лула от земното кълбо” (избрани разкази, 2023), “Помниш ли Венеция?” (разкази, 2025).

ДО УТРЕ

„…По устните ми, още звезден, грее

на устните ти дъхавият мед,

в очите ми очите ти синеят

като безумно пролетно небе.

И въздухът край мене засиява

от слънцето на твоя грейнал смях.

Във дланите ми топлина остава

и аз целувам тебе върху тях.

Когато се разделяме до утре

и се стопяваш в ласкавия мрак,

аз дълго чакам новото ми утро

да те роди от росни капки пак…“

В.Вълчев

Ваньо Вълчев е носител на наградата “Златен Пегас” (2016 г.) за цялостно творчество и принос в развитието на бургаската и национална литература. Почетен гражданин на Бургас.