Новини

Честит рожден ден на поета Стефан Цанев!

Поет, писател, драматург и обаятелна личност,

която заема почетно място в българската литература.

Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 г. в с. Червена вода, Русенско. Истински майстор на поезията, за която той казва, че е най-висшето изкуство.

Текстовете на Стефан Цанев са изпълнени с емоционална дълбочина и сякаш се запечатват в душата на читателите. Той изследва сложността на човешкото съществуване чрез темите за любовта и силата на живота. Неговата поезия е изпълнена с ярки метафори, които остават в съзнанието.

Голяма част от поемите, разказите и есетата на Цанев са събрани в Съчинения от 12 тома.

Стефан Цанев е автор и на четирите тома Български хроники – уникална поредица, включваща различни жанрове, създадена от желанието на автора да предостави една по-зрима и по-запомняща се история.

Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му „Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“ са играни в повече от 200 театъра в България и по света.

Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ не само притежава книгите на големия творец, но беше негов домакин за представяне на стихосбирката „Небесна гледна точка“. Стефан Цанев се срещна със своите почитатели, раздава автографи с часове, а присъстващите, изпълнили до краен предел двора на Библиотеката, му предадоха любовта и възхищението си от неговите творби.

Бъдете здрав и вдъхновен, поете!

 

НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА –

падаме, както ходим,

умираме, както спим.

Въпросите на тая планета

я решим,

я нерешим…

Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.

Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.

Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…

Ще обичаме утре,

утре ще бъда любим.

Носете си новите дрехи, момчета,

падаме, както ходим,

умираме, както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,

днес да спечелим пари за прехраната.

Не казвайте: утре да бъдем честни,

днес тихичко

ще се проврем…

Носете си новите дрехи, момчета,

ходейки падаме,

сънувайки мрем.

Не казвайте: утре с вик на площада

ще кажа истината, после – на клада!

На клада, но утре. А днес потърпете,

днес се налага

да премълчим…

Носете си новите дрехи, момчета –

падаме, както ходим,

умираме, както спим!

Стефан Цанев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *