Честит 80-ти рожден ден на големия творец Борис Христов!

„…Пак ще живея – една ръка ако имам,

и ще се радвам, че тъкмо тя е останала.

Пак ще се топля с листото през зимата

и от листа ще си правя сандалите…

…Но свършва живота, ще прекипи като сода –

всичко друго е вятър и стихове.

И ако трябва сега да извикам свободно,

извикал бих само: „Аз викам.”

Из „Стената“ Б. Христов

Поезията на Борис Христов е сред безспорните постижения в българската литература през 70-те и 80-те години на ХХ в. Първата му стихосбирка „Вечерен тромпет“ се възприема като изключително явление и като изключение в литературата по това време.

Борис Христов е роден на 14.08.1945 г. в Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник и българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” . Работил е като учител , журналист и редактор в Студия за игрални филми, в литературния алманах “Струма” и сп. “Феникс”.

Поетът създава собствен свят, метафорично наситен и напълно различен от клишираните образци. В стиховете му е използвана библейска символика, земна и неземна духовност.

Автор е на книгите “Вечерен тромпет”, “Честен кръст”, “Бащата на яйцето” , “Сляпото куче. Долината на обувките”, “Думи и графити” , “Крилете на вестителя”, “Смъртни петна”, “Думи върху други думи” , “Поезия”, както и на сценарии за игрални, документални и анимационни филми. Негови стихове са преведени на английски, немски, руски, италиански и други езици.

АВГУСТ

С прах в душата и прах по нозете,

с непоносимото слънце на рамото

аз съм тръгнал да стигна морето,

но от години седя върху камъка.

И в тръбата на зноя заслушан,

за бездомната моя покъщнина

дом строя върху старата суша –

няма отиване, няма завръщане.

С есента ще угаснат тревите,

ще протегне свойто мълчание пътя –

пак ли в мен като зебри ще скитат

огнищата чужди, прозорците жълти.

Тухла по тухла – цял ден ще блъскам

и плодове ще посаждам над бурена.

Нека друг вместо мене да лъска

тезгяха на младостта ми изгубена.

Трябва най-сетне аз да узная

как ще живея с тоя скитник – сърцето.

Всичко друго е пясък и пяна,

и сол, с която ни залъгва морето.