Между първата и петата ракия преминаха животите… такива, каквито са: истински, крехки и красиви. Върнахме се в Родопите, в старата кухня с печката на дърва, при предците и при онези спомени, които не си отиват.

„… Петата ракия… връзката… връзката между себе си и реалността, връзката между миналото и настоящето…“

Тази вечер тя беше мост между хората.

Благодарим на всеки, който беше част от тази среща за споделеното, за тишината, за доверието. За това, че заедно си припомнихме колко е хубав животът.

До нови срещи. Историята продължава…

с доц. д-р Георги Бърдаров…