Там далеч, далеч в Бургас…
„… Там далеч, далеч в Бургас,
там — в самия пясък,
пролетен се виждам аз
и в дъждовен блясък.
Мислех си с пътуващ глас
че съм сам — и вечен.
Лъжех — а не знаех аз —
че съм — малък и далечен.
Как да знам че съм пиян
аз от дъжд и песен,
дъжд със вкус на океан
и на път чудесен.
Как да знам че съм щастлив
в тоя стръмен пясък.
Аз не вярвах, че съм жив,
а бях жив — до блясък.
Бях по-жив от кратък вик
на делфин — и гларус.
Цял — във техния език,
старт, печал и радост…
Там далеч, далеч в Бургас,
там от зимен пясък,
аз изграждам своя глас —
острият му блясък…“
Христо Фотев
