Всяка пролет има един ден, в който дърветата разцъфтяват с цветове на вярата

На този ден Христос влиза в града не със златна колесница, а на осел, което е знак на кротост и мир. Народът постеля палмови клонки и Го приветстват с „Осанна“. Ала Той знае, че зад този възторг се крие кръст и въпреки това върви напред заради нас.

Това е празник на духовната пролет, на възкръсващата надежда и на разцъфтялата душа, която търси Светлината. Това е специален ден за всеки, който е посадил в сърцето си вяра и е чакал тя да поникне, дори през студовете на житейските страдания.

Върбата, която днес носим в ръце, е древен символ на живота. Тя е смирена и много устойчива. Тя се огъва, но не се чупи. Както и душата на човека, който вярва. В ръцете ни тя е като обещание, че всяка болка може да се превърне в благословение, стига да не спрем да обичаме.

Нека не забравяме защо Иисус избра да влезе в Йерусалим по този начин – тихо, смирено, но решително. За да ни покаже, че пътят към спасението не е в силата, а в любовта. Не е в шума, а в тишината. Не е в победата, а в жертвата.

Нека празникът ни бъде не само красив, но и истински. Нека даряваме цветя и много топлина. Нека не само да се поздравяваме, но и да се разбираме. Нека върбовите венчета в домовете ни ни напомнят, че Христос е винаги при нас, дори когато светът ни изглежда тъмен!