Елисавета Багряна: Вечната и святата, поетесата, чието творчество не ни оставя безразлични

От 1921 г. сътрудничи на в. “Вестник на жената”, в. “Лик”, сп. “Съвременник”, в. “Литературен фронт”, сп. “Изкуство”, сп. “Септември”, сп. “Пламък” и др.

Авторка е на стихосбирките “Вечната и святата” (1927), “Търкулната годинка” (1931), “Звезда на моряка” (1931), “Сърце човешко” (1936), “Пет звезди” (1953), “От бряг до бряг” (1963), “Контрапункти” (1972), “Светлосенки” (1977), “На брега на времето” (1983).

Лауреат на Димитровска награда през 1950 г. Удостоена е със званията “Народен деятел на културата” и много други.

На форум на Международната асоциация на поетите в Рим през 1969г. получава златен медал. В нейна чест Астероид 4400, който е открит на 24 август 1985 г., е наречен “Багряна”.

Синеоката

Ей, ти, орис, мен орисана!

Майко моя, жалбо моя люта!

Как да кажа, как да бъза чута —

тъй било от бога писано.

Нямам ли сукна отрезани

и не съм ли млада, белолика?

Нямам ли снага на трепетлика,

тънки ризи, тежки везани?

Не мета ли ширни дворове

рано сутрин с китка на косите?

Песни ли не пея кръшно вити

по седенки и сборове?

Що ми са очи черничеви,

тъмносвилени косите? —

Той ги, майко, даже не поглежда.

Днеска го видях край чичови —

караше на паша стоката.

Беше му лицето восък бледно.

Ни ми проговори, ни погледна.

И разбрах тогава, аз, горкана:

той обеча синеоката,

дато снощи другиму пристана.

Припомнете си още незабравими творби на голямата поетеса, чрез нейните книги, които ще намерите в Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“.