Димчо Дебелянов е български поет,
автор на лирични и сатирични стихотворения
Роден е на 28 март 1887 година в Копривщица в семейството на абаджията Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина, в което е последното, шесто дете. В Пловдивската мъжка гимназия пише първите си стихотворения, които после изгаря.
В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация, и въпреки предчувствието, че няма да се върне. На 29 януари 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт с думите: „… Аз отивам да изпълня патриотичния си дълг и зная че няма да се върна; ще блесна като звезда и ще угасна… “.
„Черна песен“ е изповедта, в която Димчо Дебелянов, се разкрива най-пълно на своите читатели. През 1912 г. копнежът по родния дом и утехата на семейното огнище, далеч от студенината на големия град, раждат шедьовъра „Да се завърнеш в бащината къща“:
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни…“
Освен на брилянтна лирична поезия, Димчо Дебелянов е автор на хумористични , сатирични стихотворения и разкази. Част от тях остро изобличават обществените и политическите нрави в тогавашна България. Има и творби, които с безгрижен и добродушен хумор осмиват някои човешки слабости и недостатъци.
Дебелянов превежда на български творби от Молиер, Ан. Франс, Ж. Мореас, П. Луис, С. Позняков, У. Шекспир (от рус.) и други автори.
Стихотворенията му са преведени на над 20 езика.