Новини

Една безсмъртна поетеса 💐 напусна този свят на днешния ден преди 45 години

Петя Дубарова ❤ – духовната емблема на Бургас

 

Бургаската поетеса е едва на 17 години, когато се самоубива в дома си на 4 декември 1979 г.

Тя оставя бележка със следния текст:

„ Измамена

Младост

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените на голямата къща

Тайна “

След трагичното събитие, българската литература остава без един от най-обещаващите си творци. Макар приживе да не успява да издаде своя стихосбирка, нейните произведения са живи до днес.

Единствената стихосбирка на Петя Дубарова – „Аз и морето“, излиза от печат през 1980 година, след нейната смърт. По-късно творчеството ѝ е събрано в книгата „Най-синьото вълшебство“, която включва нейни стихове, писма и личен дневник.

Поезията на Петя Дубаровяа е белязана от желанието за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки.

Бургазлии не само се гордеят, че са нейни съграждани. Те, както и всеки почитател на нейното творчество, могат да се докоснат до живота ѝ, чрез посещение на родната ѝ къща. Сградата на ул. Гладстон 68 е дом музей „Петя Дубарова“ от 7 август 1995 г.

Къщата-музей предлага на вниманието на посетителите богат експозиционен материал от музейни предмети, научен архив и др. Автентично е пресъздадена и личната стая на Петя Дубарова.

Мястото, в което можете да се докоснете до творчеството на Петя Дубарова, е Регионална библиотека „Пейо К. Яворов”.

Тук са събрани всички нейни произведения, различни издания на стихосбирки и литература посветена на живота ѝ.

На нейно име е наречена една от читалните в Библиотеката, а именно Общообразователната читалня, посветена на подрастващото поколение.

С творчеството си Петя Дубарова е истинско вдъхновение за младите хора, но е обичана поетеса от всички поколения.

Доброта

Понякога съм толкова добра,

че цялата изтръпвам и боли ме.

И вените ми, сплетени в гора,

ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!…

И скрива ме във коша си чемшира

на двора. Неизмислена игра

ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.

Тогава светли устни ме обичат.

Понякога съм златен слънчоглед,

красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.

Как рядко ми се случва да съм бяла!

Тогава искам сън да подаря

на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,

да пръсна и добри ръце да сгрея.

И дала сок на нечие стъбло,

да пазя свойта тайна, че живея!

1977 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *