Почит към Никола Вапцаров, поетът с мотор в сърцето и човеколюбието в стиха

На днешния ден си спомняме за Никола Вапцаров… поет, революционер и човек с необикновена съдба. Роден през 1909 г. в гр. Банско, той остава в българската и световната култура като глас на борбата, на човешката болка и на мечтата за справедлив свят.

Единствената му стихосбирка, издадена приживе е „Моторни песни“ (1940 г.). Стихосбирката, която носи заряда на времето, белязано от социални противоречия и идеали. Събрани в четири цикъла „Песни за човека“, „Песни за родината“, „Песни“ и „Песни за една страна“ са онези стихове, които и до днес звучат силно и човешки.

През 1942 г. е арестуван, осъден на смърт и разстрелян. Години по-късно е посмъртно амнистиран.

Неговата кауза и поезия обаче надживяват епохите. През 1952 г. Никола Вапцаров става единственият българин, удостоен с Международната награда за мир – посмъртно. През 2009 г. ЮНЕСКО го включва в своя календар, отдавайки признание на значимото му културно и хуманно наследство.

Днес свеждаме глава в знак на почит пред един живот, прекършен рано, но оставил дълбока следа с думи, които не стареят и дух, който не умира.

Книги за краткият, но изпълнен с много поезия и драматизъм живот на поета, както и неговите произведения можете да намерите в Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“.