Кръстьо Котев Кръстев е първият български професионален литературен критик
и литературен историк
след Освобождението,
писател, публицист, преводач, общественик,
участник в литературния кръг „Мисъл“.
Доктор по философия, професор, академик.
Роден е на 31 май 1866 г., а си отива от този свят на днешния ден преди 105 години. През 1888 г. защитава дисертация върху метафизическите философски схващания за душата. В Лайпциг формира своите идеалистически философски виждания и получава академичната степен „доктор по философия“.
През 1888 – 1890 г. е директор на педагогическото и трикласно училище в Казанлък, а 1891 г. започва да издава списание „Критика“. Участва във формирането на най-авторитетното българско литературно списание за това време – „Мисъл“ (1892 – 1907). В кръга около списанието влизат Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров, за чието утвърждаване в областта на литературата д-р Кръстев има значителна роля.
Оценките на съвременниците за човека и литературния критик д-р Кръстев са противоречиви – от славословия до пълно отричане и обвинения в догматизъм и формализъм, в литературно диктаторство. Д-р Кръстьо Кръстев придобива известност и като критик, проблематизиращ част от чисто литературните достойнства на творчеството на утвърдени писатели като Иван Вазов и Любен Каравелов, както и като автор, прокарващ естетиката на индивидуализма от края на XIX век.
Сред главните грижи на редактора на списание „Мисъл“ е развитието на естетическия вкус на българския читател.
Кръстьо Кръстев остявя богато литературно наследство – статии, етюди, критики, рецензии, няколко тома съчинения.