„… винаги съм стигал до Бургас. И това никак не е случайно. Спомням си месец Май 1953 г., когато влакът ни изсипа на гарата в красивия морски град, за да се сложи началото на младостта ни, предрешена във войнишки одежди. Наред със свежия ободряващ полъх на морето, ние, младите войници, почувствахме не само дружелюбната ласка на бургазлии, които са с вродена любов към българския войник, но и възрожденската сроденост на местните жители с живота на културните институции – театъра, киното, художествено – творческите инициативи на различните обществени организации, а също така и във военните поделения…
Радвам се, че през изтеклите десетилетия Бургас продължи да разширява и обогатява наследните традиции от миналото и се утвърди като един от най-оживените, бих казал водещи центрове на духовния живот в страната…“
из Предговора към книгата
„Полъх от Бургаския духовен бриз“ Подрум Димов