95 години от рождението на Цветан Стоянов ( 28. 01. 1930 – 3. 07. 1971 г.)

Днес отбелязваме 95 години от рождението

на един от най-ярките умове в българската литература –

критик, писател, есеист и

преводач с изключителна култура и усет към словото.

„… Ще дръзнеш ли сега, душа,

да тръгнеш с мен към непознати краища,

където няма почва под нозете ти и път не води?

Където няма карта, ни водач,

ни глас да прозвучи, нито ръка да те докосне,

нито лице да разцъфти, ни устни, ни очи?..“

Уолт Уитмън, превод Цветан Стоянов

На Цветан Стоянов дължим преводите на Емили Дикинсън, Пърси Биш Шели и Уолт Уитман, както и с класики като „Книга за джунглата“ на Киплинг, „Тортила Флет“ и „Зимата на нашето недоволство“ на Джон Стайнбек – преводи, които и днес звучат живо и съвременно.

„… Знам, че ще си навлека гнева на теоретиците и ще бъда упрекнат в пълно неразбиране на естетиката, но въпреки това се изкушавам да нарека хубавия разговор изкуство. Помислете си – не изисква ли той и опит, и вдъхновение, а може би и малко дарование; не разкрива ли свой ритъм, мелодия, композиция и колорит; не напомня ли нещо в него на това, което наричаме „творчески момент”; развоят му не донася ли някакво подобие на художествена наслада; най-после не представлява ли своеобразно познание на живота, пречупено през индивидуалността на неговите създатели!…“ 

Цветан Стоянов

Като автор той ни остави блестящи есета „Броселиандовата гора“, „Невидимият салон“, „Орфей“, „Хубавите разговори“, в които мисълта и поезията вървят ръка за ръка. Романът му „Изключителната история на Буди Будев“ (1969 г.) остава едно от най-оригиналните постижения в българската проза на XX век.

Изследванията му „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“ (1973 г.) и „Геният и неговият наставник“ (1978 г., посмъртно) свидетелстват за дълбочината и мащаба на неговото мислене.

Макар да си отиде твърде рано, Цветан Стоянов остави след себе си духовно наследство, което продължава да вдъхновява читатели, преводачи и изследователи.

Поклон пред паметта и словото му, което ще остане вечно…