Найден Станев Вълчев е поет, автор на биографични книги и преводач. Роден е на 30 август 1927 г. в с. Малка Брестница. Получава образование в родното си село, а гимназия завършва в Плевен и Юридическия факултет в Софийския държавен университет.
От 1954 до 1955 г. е редактор в сп. „Български воин“ и в. „Народна армия“, през 1956 г. – 1983 г. – в сп. „Септември“, през 1983 – 1988 г. – в сп. „Съвременник“; главен редактор (1988 – 1989 г.) на сп. „Дарители“.
Дипломат е от 1996 – 1997 г., а председател на Съюза на преводачите в България 1989 – 1991 г.
Първата му стихосбирка „На южната граница“ (1953) е само с войнишки стихотворения. През следващите десетилетия стихосбирките още 10 книги. Някои от тях са – „Малка повест“ (1954 г.), „Пъстра палитра“ (1960 г.), „Северна светлина“ (1965 г.), „Лунапарк“ (1970 г.), „Синьо цвете, влак, жена“ (1975 г.), „Златен август“ (1977 г.), „Написано на кленов лист“ (1984 г.)„Рай за грешни“ (2003 г.) и др.
Пише и за деца под псевдоним Чик Чирик: „Българска земя“ (1963 г.), „Звъни, звънче“ (1968 г.), „Фото Есперанто“ (1983 г.), „Жълъдче с шапка“ (2004 г.).
В пет книги „Попътни срещи“, издадени между 2007 и 2016 г., Найден Вълчев разказва в есеистично биографични четива за Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Панчо Владигеров и много други известни български автори.
Превел е книги със стихове на поетите – Александър Сергеевич Пушкин, Адам Мицкевич, Михаил Лермонтов, Сергей Есенин, Роберт Рождественски, Бела Ахмадулина и други.
Автор е на текста на „Една българска роза“ в изпълнение на Паша Христова, по музика на Димитър Вълчев, както и на още много популярни песни.
Найден Вълчев е носител на орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен, на наградата „Димчо Дебелянов“, на наградата на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България, на Златния Орфей, на високи руски и беларуски отличия.
Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ разполага с книги на автора, както и с негови произведения, свързани с дейността му на преводач и биограф.