Георги Асенов Йорданов, известен с псевдонима си Георги Струмски, е български писател, автор на художествена публицистика, стихотворения за деца и възрастни, поеми, разкази и повести. Пише книги за Ангел Каралийчев и за Владимир Димитров-Майстора.
В началото на 1960-те години постъпва на работа като редактор в Радио София, става главен редактор на в. „Пулс“ . Тогава публикува детските книги „Пионерската държава“ и „Слънце, дай ръка!“. Завежда отдел „Детско-юношеска литература“ в издателство „Български писател“ (1966 – 1970). В края на десетилетието издава стихосбирката „Огънят, на който съм се грял“.
През 1970-те години Струмски написва произведенията си за деца „Наско Защото“ (1970), „Големият и малкият“ (1972) и „Художникът и слънцето“ (1973). Георги Струмски е удостоен с наградата „П. Р. Славейков“ за детската си книга „Бяло, зелено, червено“, отпечатана през 1972 г. По същото време поетът напуска издателство „Български писател“ и става заместник-главен редактор на сп. „Обзор“ (1971 – 1973). От 1976 г. е главен редактор на сп. „Славейче“. Тогава излиза от печат стихосбирката му „Докато живея, докато обичам“ (1975).
Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар от 1973 до 1976 г.
През 1980-те години публикува още 2 стихосбирки – „Син на Костадина“ (1980) и „Рилска тетрадка“ (1984), а също и прочутата си книга „Портрети на момичета и момчета“. През 1993 г. издава поетическите сборници „Дете с ябълка“ и „След картините на Майстора“. Пет години по-късно излизат неговите „Гатанки, броилки, въртележки“. Книгата му „Гъливер и Лилипутия, или Кръстев пише мемоари“ е отпечатана през 2000 година.