88 години от кончината на Неофит Рилски…

Роден с името Никола Поппетров Бенин през 1793 г. в Банско, Неофит Рилски е една от водещите фигури в българското просветно движение през първата половина на XIX век. Известният българист Константин Иречек го нарича „патриарх на българските учители и книжовници“.

Неофит Рилски е сред онези дейци на Българското възраждане, които имат всеобхватни интереси, трудолюбие, себеотрицание и висока нравственост.

През 1827 г. Неофит Рилски започва да преподава в гр. Самоков. Негов ученик и впоследствие близък приятел е Захарий Зограф. Младият иконописец и художник приема своя учител за духовен водач и съветник.

През 1836 г. създава първия български глобус, т.нар. Глобус на Неофит Рилски. През този период издава множество учебници и учебни пособия, намерили широко приложение в просветната дейност в страната: „Взаимоучителни таблици“ (1835), „Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици“ (1835), „Свещенний краткий катехизис“ (1835), „Краткое и ясное изложение… на гръцкия език“ (1835), „Българска граматика“ (1835), „Краснописание“ (1837).

През 1851 г. излиза неговата „Аритметика“, а година по-късно „Христоматия славянского язика“. От 1852 г. до края на живота си се посвещава на книжовна дейност в Рилската обител.

От 1860 до 1864 г. служи като игумен в Рилския манастир. През 1875 г. е издаден неговия „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“, а през 1879 г. „Описание болгарскаго священнаго монастира Рилскаго“.

Неофит Рилски умира на 4 януари 1881 г. в Рилския манастир. Остават неговите книги, примерът му на личност, която отдава творческите си сили за интелектуалното израстване на българите.