Александър Спиридонов е роден на 4 септември 1937 г. в Павликенското село Недан. Завършва българска филология, а след това е учител в Родопите и Еленския Балкан.
Дейността му на литературен критик започва през 1970 г. Завежда отдел „Теория и критика“ на в. „Пулс“, сп. „Дружба“ и в. „Литературен фронт“, бил е главен редактор на издателска къща „Иван Вазов“. Президент е на фондация „Екзарх Йосиф I“. През 90-те години на XX век развива активна гражданска дейност в помощ на цариградските българи и за спасяване на материалното и духовно наследство на Българската екзархия.
Автор е на книги за Георги Караславов, Димитър Талев и Крум Григоров, пише пътеписите „Падането на Берлинската стена“, „Екзотични спомени“, „На гости в Турция“. Александър Спиридонов е автор на литературно-критическите сборници „Овладени и неовладени територии“, „От дискусия към дискусия“, „Светлосенките на таланта“ и „Собствено мнение“.