„.. .Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида…“
„Прощално“ е едно от любимите стихотворения на много поколения българи, както и още много други.
Поводът да си спомним днес за този стих е трагичен.
На 23 юли в разгара на Втората световна война, Софийски военен съд осъжда на смърт шестима души за подривна дейност. Един от разстреляните е Никола Вапцаров. Тогава поетът е само на 32 години, издал е една книга със стихове – „Моторни песни“ (1940).
Присъдата е изпълнена още същия ден малко след 21 часа на Гарнизонното стрелбище в София.
10 години по-късно той получава посмъртно почетна „Международна награда за мир“.
Стихосбирката „Моторни песни“ на Никола Вапцаров е преведена на 70 езика и издадена в 100 държави.
Освен талантлив поет Никола Вапцаров е идеалист, вярващ в мечтата за по-добър живот на всички хора по света.
В Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ можете да намерите неговите стихове, книги вдъхновени от живота, творчеството и саможертвата му.