Михаил Юриевич Лермонтов, руски поет и белетрист, класик на руската литература, е роден на 15.октомври /3. октомври стар стил/ 1814 г. в гр. Москва в дворянско семейство от Тулска губерния.
КЪМ…
Със тебе срещаме се пак,
но колко сме се изменили!
Годините във своя мрак
от нас невидими се скрили.
В очите ти потърсих страст,
в душата си тревога диря!…
Уви! Животът днеска в нас
с еднаква тегота умира!
1829
Михаил Лермонтов е считан за един от най-великите руски поети и един от основните представители на романтизма в руската литература, наред с Пушкин и Тютчев. Той се смята също за основоположник на традицията на руския психологически роман. Влиянието му в руската литература се чувства и днес, не само в поезията, но и в прозата.
ЕПИТАФИЯ
На свободата син безгрижен,
живота в чувства похаби
и повече от своя ближен
природата със страст люби!
Той вярваше в прокоби тайни,
във талисмани, в любовта,
на страсти странни и случайни
пожертвува си младостта.
Душата му изпита жребий
на скърби, радост, дял блажен.
Умря. И тука е погребан.
Той за света не бе роден.
***********
ЭПИТАФИЯ
Простосердечный сын свободы,
Для чувств он жизни не щадил;
И верные черты природы
Он часто списывать любил.
Он верил темным предсказаньям,
И талисманам, и любви,
И неестественным желаньям
Он отдал в жертву дни свои. –
И в нем душа запас хранила
Блаженства, муки и страстей.
Он умер. Здесь его могила.
Он не был создан для людей.
1830 г.
За краткия си живот /само 26 години/класикът на руската литература участва в три дуела. Още няколко битки са били избегнати по чудо, като са отменени в последния момент.
ЧАШАТА НА ЖИВОТА
От жизнената чаша ний
очи закрили, пием.
По края златен я встрани
със сълзите си мием.
Ала кога в предсмъртен час
превръзката изчезне,
и всичко, жаждано от нас,
с превръзката залезне,
ний виждаме, че пустота
във златната е чаша,
че питието е мечта,
че тя не е и наша!
****************
ЧАША ЖИЗНИ
Мы пьем из чаши бытия
С закрытыми очами,
Златые омочив края
Своими же слезами;
Когда же перед смертью с глаз
Завязка упадает,
И все, что обольщало нас,
С завязкой исчезает;
Тогда мы видим, что пуста
Была златая чаша,
Что в ней напиток был – мечта,
И что она – не наша!
1831 г.
Автор на лирика, на поемите „Хаджи Абрек” (1834), „Демон” (1839), „Мцири” (1839) и др., драмите „Испанци” (1830), „Хора и страсти” (1830), „Странен човек” (1831), „Маскарад” (1836) „Двама братя” (1836), романа „Герой на нашето време” (1840, 1841) – първия психологически роман в руската литература, „Стихотворения” (октомври 1840), който е единственият поетичен сборник на Лермонтов приживе.
***
Не съм аз Байрон, друг съм аз,
незнаен и до днес избраник,
вред като него гонен странник,
но русин по душа и страст.
По-рано почнах и по-рано
ще свърши земния ми път.
В душа ми, като в океана,
надежди-мъртъвци лежат.
Кой би на океана здрачен
разгатнал тайните? Кой тук
разкрил би мислите ми мрачни?
Аз – или бог – и никой друг!
* * ********
Нет, я не Байрон, я другой,
Еще неведомый избранник,
Как он гонимый миром странник,
Но только с русскою душой.
Я раньше начал, кончу ране,
Мой ум немного совершит;
В душе моей как в океане
Надежд разбитых груз лежит.
Кто может, океан угрюмый,
Твои изведать тайны? кто
Толпе мои расскажет думы?
Я – или бог – или никто! –
1832 г.