Добри Чинтулов е роден през м. септември 1822 г. в гр. Сливен. Първите си 16 години прекарва в родния град, като посещава гръцкото училище в Сливен. Тогава в България не е имало друго училище, в което да се преподава на български език.
Баща му бил много беден и Чинтулов през 1838 г., сам заминава за гр. Велико Търново, където учи около шест месеца и за да се издържа е слугувал. От Захарий Княжески научава, че руското правителство е отпуснало няколко стипендии за българите и го съветва да отиде в Русия. Чинтулов веднага отпътува за гр. Одеса.
От 1850 до 1858 г. учителства в гр. Сливен, след което отива в Ямбол като главен учител. Сливенската община повиква Чинтулов отново в Сливен, където е главен учител до 1871 г. Тогава е избран за представител в Цариград при изработването на екзархическия устав. След завръщането си от Цариград Чинтулов преподава около 3 години и после напуска, поради проблеми със зрението.
Поетичното наследство на Чинтулов не е голямо – доказано е авторството му на около 20 стихотворения, сред които Къде си, вярна ти любов народна?, Стани, стани, юнак балкански, Вятър ечи, Балкан стене. Приживе е публикувал само три свои стихотворения – в „Цариградски вестник“ през 1849 година: „Стара майка се прощава със сина си“, „Китка от Балкана“, „Изпроводяк на едного българина из Одеса“.
Останалите са достигнали до нас чрез ръкописни преписи, често променяни и включвани в песнопойки от други хора, без съвременниците му да знаят кой е истинският автор. Въздействието на тези песни било огромно за революционизирането на българската младеж и за общия патриотичен и борчески подем на народа.
Чинтулов е участвал в първия български литературен кръг, чиито други представители са Найден Геров, Иван Богоров, Димитър Мутев, Елена Мутева, Ботьо Петков.
Автор е на учебници по реторика, литература, руски език, френски език, математика и нотно пеене, които никога не са обнародвани, но са се разпространявали сред съвременниците му, във вид на преписи от учители и ученици.
Големият възрожденец умира в гр. Сливен на 27 март 1886 г.
Неговите произведения и културно-просветна дейност оставят значима диря и винаги ще събуждат духът на българите.
Заповядайте, в Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“, където се съхраняват и пазят книгите със стихове на големия български будител.
