- Нормативни актове
- Правилници
- Колективни трудови договори
- Здравословни и безопасни условия на труд
- План за противодействие на тероризма и заплаха от използване на взривно устройство
- Правилник за осигуряване на безопасни условия на труд в РБ „П. К. Яворов“
- Видове инструктажи
- Оценка на риска за безопасността и здравето при работа на работещите в РБ „П. К. Яворов“
- Програми и инструктажи на работните места в РБ „П. К. Яворов“ гр. Бургас
- Програма за предотвратяване на професионалния риск 2023
- Здравословни и безопасни условия на труд 2020/ 2023
- Обучение за осигуряване на ЗБУТ
- COVID – 19
- Система за финансово управление и контрол/ СФУК
- Риск-регистър
- Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас
175 години от кончината на възрожденеца Васил Априлов

Роден на 21 юли 1789 г. в Габрово. На единадесетгодишна възраст брат му го отвежда в Москва, а по-късно завършва гимназия в Брашов и за кратко следва медицина във Виена.
Малко по-късно Васил Априлов и брат му Никифор се преместват от Москва в Одеса. В началото Васил Априлов работи при гръцки търговец, след което заедно с брат си откриват фабрика за спиртни напитки. През 1821 година изграждат фабрика за рафиниране на захар и голям магазин за хранителни и други потребителски стоки.
По време на Гръцкото въстание прз 1821 г. щедро подпомага готвещите се да преминат Дунава доброволци.
Решителен поврат във възгледите на Априлов предизвиква прочетената от него през 1831 г. книга на Юрий Венелин „Древните и сегашните българи“. Под нейно влияние се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ. През 1835 г. с помощта на други будни българи, открива в Габрово първото чисто българско взаимно училище, сегашната Априловска гимназия. Освен значителната парична и организационна помощ, която оказва на българското просветно движение, издава и няколко книги, с които дава насока на възрожденското училищно дело: „Денница на новобългарското образование“ (1841), „Допълнение към „Денницата“ (1842), „Мисли за сегашното българско учение“ (1847). Настоява новобългарският, а не църковнославянският или гръцкият език да бъде основа на светското образование в България.
Значението на Васил Априлов за развитието на българската наука се определя главно от неговата организаторска и посредническа работа.
През 1847 г. Априлов посещава Габрово. На връщане за Одеса умира в Галац от мъчилата го дълги години туберкулоза. Завещава на габровската община значителна сума, с която да се построи нова сграда за основаното по негов почин училище. Първоначално е погребан в Галац, а впоследствие останките му са пренесени в двора на Априловската гимназия. През 1935 г. пред училищното здание му е издигнат паметник, изработен от скулптора Кирил Тодоров. В подножието на статуята са изобразени различните етапи от развитието на българското образование.


