175 години от кончината на възрожденеца Васил Априлов

Роден на 21 юли 1789 г. в Габрово. На единадесетгодишна възраст брат му го отвежда в Москва, а по-късно завършва гимназия в Брашов и за кратко следва медицина във Виена.

Малко по-късно Васил Априлов и брат му Никифор се преместват от Москва в Одеса. В началото Васил Априлов работи при гръцки търговец, след което заедно с брат си откриват фабрика за спиртни напитки. През 1821 година изграждат фабрика за рафиниране на захар и голям магазин за хранителни и други потребителски стоки.

По време на Гръцкото въстание прз 1821 г. щедро подпомага готвещите се да преминат Дунава доброволци.

Решителен поврат във възгледите на Априлов предизвиква прочетената от него през 1831 г. книга на Юрий Венелин „Древните и сегашните българи“. Под нейно влияние се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ. През 1835 г. с помощта на други будни българи, открива в Габрово първото чисто българско взаимно училище, сегашната Априловска гимназия. Освен значителната парична и организационна помощ, която оказва на българското просветно движение, издава и няколко книги, с които дава насока на възрожденското училищно дело: „Денница на новобългарското образование“ (1841), „Допълнение към „Денницата“ (1842), „Мисли за сегашното българско учение“ (1847). Настоява новобългарският, а не църковнославянският или гръцкият език да бъде основа на светското образование в България.

Значението на Васил Априлов за развитието на българската наука се определя главно от неговата организаторска и посредническа работа.

През 1847 г. Априлов посещава Габрово. На връщане за Одеса умира в Галац от мъчилата го дълги години туберкулоза. Завещава на габровската община значителна сума, с която да се построи нова сграда за основаното по негов почин училище. Първоначално е погребан в Галац, а впоследствие останките му са пренесени в двора на Априловската гимназия. През 1935 г. пред училищното здание му е издигнат паметник, изработен от скулптора Кирил Тодоров. В подножието на статуята са изобразени различните етапи от развитието на българското образование.