Константин Христов Миладинов е български възрожденски книжовник, патриот, просветител и поет. Той е виден радетел за българщина, славянството и православието. Роден е около 1830 г. в Струга. Син на бедния майстор грънчар Христо Миладинов. По-малък брат на Димитър Миладинов и Наум Миладинов. Учи в Струга, Охрид, Кукуш и в Янинската гимназия. По-късно е учител в село Търново, Битолско (1847-1849 г.).
Завършва класическа филология в историко-филологическия факултет на Атинския университет (1849-1852 г.). Учител е в Магарoво, Битолско и Кукуш. Учи в Историко-филологическия факултет на Московския университет (1857-1860), движи се в средата на славянофилите около Аксаков и Хомяков. Основава книжовното дружество „Братски труд” (1859), публикува стихове в сп. „Братски труд”, сп. „Български книжици”, в. „Дунавски лебед”. Превежда от руски на български книгата на св. Фирсов „Православни църковни братства в югозападна Русия” (1858). Издава заедно с брат си сборника „Български народни песни”.
След арестуването на брат му от турските власти, заминава за Истанбул, за да му помогне. Арестуван, затворен, умира в затвора на през януари 1862 г. Има предположение, че са отровени от гръцките духовници-фанариоти.
Заповядайте, в Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“, където се съхраняват за читателите книгите на Братя Миладинови.