Събития

15 август /понеделник/ на гости в Библиотеката ще бъде Росен Димитров…

Очакваме Ви!
Вход СВОБОДЕН…
Момичето от моите мечти (трилогия) - Росен Димитров - store.bg
1. Можете ли да си представите една такава смесица между абсолютен романтик и идеалист от една страна, и един здраво стъпил с двата си крака на земята реалист от друга?
Е това съм, Росен Димитров, роден в Казанлък, града на розите в Долината на розите. И повярвайте ми, никак не е лесно да съчетавам тези две взаимно изключващи се страни. Както можете да предположите, заради романтично-идеалистичната ми страна често се налагаше да изживявам големи разочарования, често падах на носа си, често събирах парченцата от сърцето си и се опитвах да ги сглобя отново. Точно тези скокове от влюбване към разочарование и надеждата да намеря момичето от мечтите, обаче, бяха причината да започна да пиша стихове и да нанасям чувствата си върху белия лист. Те бяха и причината да напиша книга, нещо, което никога не ми беше минавало през ума като идея.
Животът ми винаги е бил пъстър и сложен. Още в ученическите ми години родният ми град ми се видя малък и тесен и на 14 години заминах за Бургас, за да уча в елитната Немска езикова гимназия. След нея завърших за машинен инженер във военното училище в Шумен, живях две години в Сливен и накрая пак се върнах в родния Казанлък. Там успях да се задържа няколко години, но в един момент реших да замина за Германия, където живея вече повече от 20 години. Понастоящем работя като техник в един от заводите на Фолксваген.
2. Откъде получавате вдъхновение?
Вдъхновението както за стиховете ми, така и за книгата, която написах, идва от моята романтично-идеалистична страна. Надеждата да намеря голямата и единствената любов, търсенето на подходящата жена, влюбването, изживяванията с жената до мен, разочарованията – всичко това създава у мен нуждата да излея чувствата си върху листа. Но не само любовта ме вдухновява да пиша. Често се сблъсквам с неща в живота, които предизвикват у мен силни чувства – сблъсък с неприятна личност, , благодарност към приятели или към семейството ми, спорна тема… и всичко това не ме оставя на спокойствие, докато не го предам с думи и рими.
3. Кои сайтове и кои автори следите в интернет
Член съм на доста литературни групи във фейсбук – „Незабравими стихове“, „Любовта е безкрайна“, „Стихове и…“, „Романтика и мечти“, „Ако те има, любов“ и още много. Следя също така сайта „Съвременна българска литература“, който един ден ме изненада много приятно с много ласкателна статия за мен и моите стихове и книги. Относно авторите, не следя никого кокретно. Всеки ден чета стихове и откъси от книги и разкази, публикувани в литературните групи, и някои от тях сериозно ме впечатляват.
4. Любими автори, от които си се учил и ползваш в творчеството си:
Уча се от всеки един стих и от всяка една книга, всички те ми дават насоки как да пиша и понякога как да не пиша. Разбира се имам си и любими автори. От нашите поети това са Вапцаров и Петя Дубарова, от чуждестранните любими са ми Пушкин, Лермонтов, Гьоте и Шилер. Що се отнася до прозата, там са много. Артър Кларк, Станислав Лем, Любен Дилов, Аркадий и Борис Стругацки, Тери Пратчет, Кир Буличов са само една малка част от писателите, чиито книги чета и препрочитам с голямо удоволствие.
5. С какво е пълна главата ви през повечето време – идеи, персонажи, сюжети, емоции или друго – и как прехвърляте всичко това в произведенията си?
Изчел съм хиляди книги, но никога не се бях замислял за това, как се пише книга. Със стиховете е лесно. Случва се нещо, което ме развълнува така, че не ме оставя на мира, започвам да мисля постоянно за него и се ражда първото изречение. Тогава вземам листа и започвам да градя около него, докато се получи нещо, което да ми хареса. Ако не ми хареса, оставям го за няколко дена настрана, после пак вземам листа и го променям, докато се получи стихотворение, което да отговаря на моите представи за добра творба. Когато започнах да пиша книга за моя изненада се оказа, че това е още по-лесно. От самото начало ми беше ясно, какъв трябва да бъде краят – щастлива развръзка, естествено! После фиксирах няколко отправни точки между началото и края, нещо като чертеж на сграда, седнах на компютъра и изведнъж самият аз попаднах в книгата си. Не се налагаше да измислям каквото и да е, аз просто го виждах пред мен, всяко едно действие се случваше пред очите ми и за просто трябваше да го предам с думи. Може би звучи странно, но аз изживявах емоционално всичко, което пишех, на моменти се смеех, друг път плачех или пък преливах от щастие, понякога се чувствах горд, когато героите ми извършваха нещо героично и спасяваха животи на хора или дори на вълци и в крайна сметка се постарах да предам в книгата си всичко онова, което аз чувствах.
6. Вярваш ли в голямата любов?
Питам не случайно, този неписателски въпрос, защото героя ти в книгата прави чудеса само и само, за да е с любимата си.
Както споменах в началото, аз съм непоправим идеалист и романтик. Винаги съм вярвал в Голямата, Единствената любов и винаги съм се надявал да я срещна. Голямата любов винаги е била двигателят както в творчеството ми, така и в живота ми. Написал съм много стихове за копнежа ми по нея, за отчаяното и безнадеждно търсене. Ето един откъс от едно стихотворенията ми, посветени на нея:
Виждам те във филми, приказки, легенди,
В сънищата мои – нощни или дневни,
Дъха ти чувствам, сякаш си до мене,
И пълзя към теб на лакти и колене,
Ръка протягам – не мога да те стигна,
За да те намеря планините бих повдигнал,
Бих пребродил цялата земя,
И преплувал бих реки, морета, езера
За да вдишам пак от твоето очарование,
Отново да ме грабне страстното желание
Звезди за теб от небосклона да сваля,
За тебе да живея и за тебе да умра!
Понякога ми се е струвало, че съм я намерил, но за да бъде една любов „голямата“ и „единствената“, тя трябва да бъде споделена, иначе е просто любов към една илюзия. Поводът да напиша книгата беше едно момиче, момиче-мечта, в което се влюбих. И то можеше да бъде тази голяма любов, ако съдбата не си беше направила една малка шега – аз бях на 45 години, а момичето-мечта на 19, една невъзможна любов. Все пак няколко години по-късно съдбата се съжали над мен и ме срещна с една прекрасна млада жена, в която се влюбих и която се влюби в мен, така че искам да кажа на всички – вярвайте в нея, голямата любов, търсете я, рано или късно съдбата ще ви помогне:
Тъй дълго търсили, и страдали, търпяли,
Че накрая дори и непреклонната съдба
Над тях смилила се и ги събрала –
Две любящи, страстни, огнени сърца.
7. В книгите си разглеждаш и друг интересен проблем – за ползите, но и за опасностите от виртуалната реалност. Какво мислиш по темата, която стана особено актуална последната година.
Опасностите от виртуалната реалност, за съжаление, са не само реални, но и те отдавна вече съществуват в нашата реалност. От една страна всички ние прекарваме все повече време пред компютъра и смартфона и все по-малко време в общуване с близките и приятелите. Където и да погледнете – в парка, в ресторанта, кафенето, ще видите хора, седнали един до друг, но вторачили се в телефоните си, вместо да си говорят, да се смеят, да се радват на времето един с друг. От друга страна, особено младежите, прекарват твърде много време в играене на компютърни игри, свързани с насилие и някои от тях пренасят това и в реалния живот. А и виртуалната реалност е много примамлива, защото в нея можем да бъдем други, много по-различни от нашето „аз“ в реалния живот, да бъдем силни, красиви и да можем неща, които биха били немислими или недостижимо трудни в реалността. Ето защо, според мен, с виртуалната реалност трябва да се отнасяме с голяма предпазливост, да използваме предимствата, които тя ни предлага, но и да не забравяме опсаностите, които я съпътстват.
8. Ти си написал една увлекателна трилогия в много интересна смесица от фантастика и фентъзи. Как ти хрумна идеята за нея и имаш ли идеи за други книги?
Поводът да напиша книгата беше, както вече споменах, едно момиче, което можеше да бъде моето момиче-мечта. В същото време имаше и други причини да напиша книгата, исках да споделя моето виждане за света, за религията, за любовта и приятелството, моите идеи за виртуалната реалност, за паралелните светове и реалности.
Имам няколко идеи за други книги. Едната от тях е продължение на трилогията, но засега няма да издавам в каква насока и кои герои ще учстват, топ сикрет! Другата идея, която отдавна се върти в главата ми, е да напиша книга, която да разкаже за живота на българските емигранти в Германия, в която да опиша както моите лични изживявания като емигрант, така и на моите сънародници, които съм срещнал през двадесетте години в Германия. Заглавието е готово отдавна – „Еднопосочен билет за Германия“, съдържанието също е в главата ми, остава само да седна на компютъра и да го напиша. Имам и още една идея за книга, която обаче все още не е напълно оформена и ще бъде свързана с историческото минало на България с елементи на фантастика. Струва ви се странно? Само почакайте, може би ще ви хареса!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.