Стоян Маринов Романски е езиковед и етнограф славист,
член-кореспондент, академик и секретар на БАН.
Роден е на 24 февруари 1882 г. в Ботевград. Завършва основното си образование в родния град. Тъй като се изявява като способен ученик, го изпращат да учи в най-престижната гимназия по негово време – Априловската гимназия в Габрово. Следва и завършва славянска филология в Софийския университет през 1905 г.
Автор е на Правописен речник на българския книжовен език с посочване изговора и ударението на думите, издаден в София през 1933 г. В съавторство с Иван Пенаков издава книгата „Румънски свидетелства за Добруджа“, излязла и на немски език. Владее перфектно румънски език, поради което задълбочено и документирано изследва поселенията на този етнос, българските колонии и топонимия оттатък Дунав, както и съдбата на Добруджа, доказвайки несъмнено българския ѝ характер. През 1932 г. издава „Долновардарският говор“.
За дългогодишната му научна дейност през 1950 г. Стоян Романски е удостоен с Димитровска награда.