Той е роден в Бургас на 4. ноември 1883 г. Завършва класическия отдел на Първа мъжка гимназия в София, записва се да учи славянска филология, но по настояване на семейството се прехвърля в Юридическия факултет и завършва право в Софийския университет през 1903 г. Работи в Университетска библиотека, после като съдия в Радомир, Плевен, Пловдив и София. Заема поста Председател на Апелативния съд. По време на Първата световна война е мобилизиран в щаба на армията в Кюстендил. За отличия и заслуги е награден с орден Свети Александър.
Пише и публикува свои статии в списанията „Мисъл“ и „Българска сбирка“. Основател и ръководител е на списание „Златорог“ от 1920 до 1944 г. В него публикува както критически материали за някои от най-видните ни творци като Антон Страшимиров, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Боян Пенев, така и статии за тенденциите и насоките в развитието на съвременната ни литература.
Василев е един от най-обективните български критици. Отделяйки внимание само на талантливи автори като П. П. Славейков, П. К. Яворов, Д. Дебелянов, Й. Йовков, Д. Бояджиев, Н. Лилиев, Ел. Багряна и др., той прецизно и аргументирано ситуира тяхното творчество в контекста на един национален и европейски културен модел. Владимир Василев анализира не само поетиката на художествения текст, но и критически интерпретира неговите многозначни послания.
От юни 1923 до май 1939 няколко пъти е директор на Народния театър в София. След политическите промени на 9. 09. 1944 г. на Василев е наложена забрана да публикува.
Неговите критически бележки, литературнокритически очерци, рецензии, статии, студии, полемики остават еталон за българската критика.
На 27 декември се навършват 60 години от кончината на твореца.
В Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ можете да намерите негови статии и студии, както и книги от него, или посветени на живота и творчеството му.