- Нормативни актове
- Правилници
- Колективни трудови договори
- Здравословни и безопасни условия на труд
- План за противодействие на тероризма и заплаха от използване на взривно устройство
- Правилник за осигуряване на безопасни условия на труд в РБ „П. К. Яворов“
- Видове инструктажи
- Оценка на риска за безопасността и здравето при работа на работещите в РБ „П. К. Яворов“
- Програми и инструктажи на работните места в РБ „П. К. Яворов“ гр. Бургас
- Програма за предотвратяване на професионалния риск 2023
- Здравословни и безопасни условия на труд 2020/ 2023
- Обучение за осигуряване на ЗБУТ
- COVID – 19
- Система за финансово управление и контрол/ СФУК
- Риск-регистър
- Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас
138 години от рождението на поета, увековечил любовта към майката и загинал за свободна България

Димчо Дебелянов е един от най-нежните и любими български поети. Той е роден на 28 март 1887 г. в китното възрожденско градче Копривщица.

През 1904 г. семейството отива да живее в София, където бъдещият поет завършва I-ва Мъжка гимназия. Срещата му с представители на интелигенцията предопределя творческия му път и го свързва завинаги с поезията. Сериозните изяви на Дебелянов на литературното поприще започват през 1906 – 1907 г., когато неговите стихотворения се появяват в списаанията „Съвременност“ и „Българска сбирка“. През 1913 година във вестник „Смях“, е публикувана елегията „Аз искам да те помня все така…“ посветена на учителката Мария Василева.
С избухването на Първата световна война, Дебелянов заминава на Южния фронт като доброволец. Малко преди да тръгне на война, той отива в Копривщица за да види, както се оказва, за последен път бащината къща. До последните часове, преди да бъде прострелян смъртоносно, поетът не спира да твори и написва творбите. „Сиротна песен“ и „Един убит“.

Поезията на Димчо Дебелянов остава за поколенията, надвивайки войни и смърт.
Цана Илиева Стайчина – майката на поета, все още го чака пред къщата в Копривщица…
“… Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха –
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…
О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!..”
сп. „Смях“, г. II, бр. 64 от 19. 08. 1912 г.
