На 2 септември се навършват 135 години от кончината на Захари Стоянов – едно от най-забележителните имена в българската история – революционер, политик, журналист и писател. Роден под името Джендо Стоянов Джедев през 1850 г. в скромно овчарско семейство в село Медвен, Сливенско, Стоянов отраства с непримирим дух и жажда за просвета, които го водят до образователни институции във Варна и Русе.
По време на Априлското въстание е част от Хвърковатата чета и приближен на Бенковски. По това време постоянно си води бележки, които после ще станат част от забележителната книга „Записки по българските въстания”.
След потушаването на Априлското въстание, по чудо остава жив – успява да избяга въпреки предателството на овчаря дядо Вълю и засадата в Тетевенския Балкан. При засадата Бенковски е убит на място, но Джендо се спасява, след като пада във водите на буйната р. Свинарска. След скитане из Балкана е заловен в с. Терзийско и прекарва няколко още по-тежки месеци по затворите.
След Освобождението заема административни длъжности, като приблизително по това време се появяват и първите му публицистични творби. През 1882 г. критикува остро политиката на княз Александър Батенберг, а от 1885 г. политическата му дейност е свързана с Български таен централен революционен комитет и дейността по обединяването на княжество България и Източна Румелия. По-късно участва и в дейността на Народнолибералната партия. В годините между 1887 и 1889 г. е част от V-то Народно събрание.
Публицистиката на Захари Стоянов излиза в периодични издания като „Независимост“, „Братство“, „Съветник“, „Светлина“, „Южна България“, „Свирка“ и др. От 1885 г. Пише във вестник „Борба“ – самостоятелно издаван и редактиран лично от него.
Освен на публицистика, Захарий Стоянов е автор и на епохални мемоарни съчинения. Като участник в събитията около Освобождението, той не само допълва историята, но и възражда паметта за националните ни герои и идеали. Като свидетел и участник в историческите събития, не може да допусне да бъдат забравени и заменени.
Едни от най-ценните произведения, с които Захарий Стоянов обогатява националната ни литература, са “ Васил Левски Дякона“, „Черти от живота и списателската деятелност на Любен С. Каравелов „, Знаеш ли кои сме „, както и знаменателното съчинение „Записки по българските въстания“.
През 1889 год, само на 39 годишна възраст, Захари Стоянов умира в Париж.
Произведенията на писателя-революционер могат да бъдат намерени в Регионална библиотека „Пейо К. Яворов”.
