Иван Андреев Богоров е виден български енциклопедист от Възраждането, създател на български вестник, почетен член на Българското книжовно дружество . Той е един от най-убедените български пуристи и се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. По образование е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание.
Иван Богоров е роден през 1820 година в Карлово във видно местно семейство. Баща му е Андрея Хадживасилев, а майка му Дона е сестра на търговеца Иван Гешов, който се премества в Пловдив и поставя началото на рода Гешови.
Богоров е автор на първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „Първичка българска граматика“ през 1844 г. Той е един от най-убедените български пуристи. Бори се десетки години срещу навлизането в езика на чуждици и пуска в книжовна употреба редица народни думи, опитва се да въведе много нови думи, с които да замени чуждите. Често пуризмът на Богоров се свързва подигравателно с израза „драсни-пални-клечица“ за „кибрит“. Самият Богоров изброява няколко народни думи за „кибрит“: паличе, палерка и други, а сам той предлага огниво.
Д-р Иван Богоров се нарежда сред най-личните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи и начини на словообразуване. Приносът му към българския език е оценен от други бележити книжовни дейци. В 1919 година Иван Вазов казва: „Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват – те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега – турям и себе си в това число – грешим против чистотата на езика.“
Колко са актуални думите на Вазов в днешно време, всеки може да прецени сам. Заповядайте, в Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“, за да прочетете книги за Иван Богоров или да се запознаете по-обстойно със сътворените от него думи, студии и трудове.
