Въпреки краткия си жизнен път, той си остава една от най-ярките фигури на българската литература с огромно наследство на своето творчество.
Като ученик в Старозагорската гимназия издава ръкописни вестници, съставя сборници, които сам илюстрира, пише хумористични и патриотични стихотворение. Редактор е на сп. „Везни“ и на сп. „Пламък“. Превежда произведения от Еврипид, Софокъл, Гьоте, Байрон, Ибсен, Пушкин, Лермонтов, Александър Блок, Метерлинг, Ницше и др. Съставя няколко поетически антологии, сред които „Антология на жълтата роза“ (1922), „Кръщение с огън и дух“ (1923), „Антология на червената роза“ (1940, посм.).
Превежда, печата статии, пише поеми – „Септември“ (1924), началото на поемата „Ад“. Заради поемата „Септември“ книжка 7-8 на сп. „Пламък“ е конфискувана, а Гео Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 15 май 1925 г. след „призовка“ от полицията изчезва безследно. През 50-те години на 20-и век е установено, че е убит и заровен в общ гроб в Илиянци.
Изключителното му творчество остава и може да бъде намерено
в Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“.
О ДЪЖД, О ДЪЖД ОБИЛЕН И ПЕЧАЛЕН…
О дъжд, о дъжд обилен и печален
– по тротоарите танцуваща вода!
Пиян, разголен, волен, вакханален,
но с черна маска – ти танцуваш безсмисления танец на скръбта.
О веселост маскирана! Ти с веселост маскирана печал!
О весел плач! И танец под разхълцани цимбали!
И вечер, зачната сред мрак, но с буйнобял
дъжд озарена. Дъжд! О клоун в погребални карнавали!
И ти летиш – лъчи и смях, – и ти си бял, безумен,
по тротоарите танцуваща вода!
Вечерен дъжд, понесен в танец шумен
над катафалка черен на града.
