„…- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!…“
Христо Димитров Измирлиев с псевдоним Христо Смирненски е поет и журналист. Основна тема в творчеството му е социалната несправедливост.
Христо Смирненски е роден на 17 септември 1898 година в българския южномакедонски град Кукуш. Баща му Димитър Измирлиев е деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), а заради борбата си срещу католическата уния лежи в солунския затвор.
Смирненски е представител на авангардизма в българската литература. Започва да пише хумористични стихотворения още в гимназиалния курс. Най-характерното за поезията му е усещането за промяна в света, огорчението от суровата действителност и готовността за борба. Неговите произведения са актуални и днес. Едно от забележителните му творения е „Приказка за стълбата“ .
Христо Смирненски завещава над 800 лирически произведения и над 100 прозаически.
Въпреки ранната си смърт, когато е само на 25 години, той е изключително продуктивен автор. Едно от изданията на събраните му съчинения се състои от осем тома. Превежда стихотворения от руски поети. Автор е на хумористична поезия, разкази и фейлетони. Сред стихотворенията му са „Да бъде ден“, „Първи май“, „Ний“, „Червените ескадрони“ „Утрешния ден“, Северно сияние“, „Йохан“ и др.
Автор е на книгата „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“ (1918 г.) и на стихосбирката „Да бъде ден“ (1922 г.)“.
Заповядайте, в Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“, където можете да намерите всички произведения на поета, литературна критика за тях, биографични и други материали.