Истинското име на Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев. Роден е в Търново на 28 февруари 1907 г. От малък баща му започва да го води със себе си на лов сред природата и по-късно това дава отражение в произведенията му, където намираме често нейни описания. През 1928 г. завършва гимназия в гр. Враца като частен ученик, след което се премества в София и учи известно време живопис при проф. Цено Тодоров.
През 30-те години записва финанси и кредит в Свободния университет за политически и стопански науки. През 1932 – 1944 г. работи като чиновник в Софийската община, а през 1945 г. е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко.
Емилиян Станев публикува първите си произведения през 1931 г. Първата му книга – Сборник с разкази под името „Примамливи блясъци“, която е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът „Сами“, с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още „Вълчи нощи“, „Делници и празници“, „Дива птица“), „В тиха вечер“.
През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения – повестта „Крадецът на праскови“. В продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.
Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“, „Лакомото мече“, „Повест за една гора“, „Когато скрежът се топи“ и „Чернишка“.
Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите „Легенда за Сибин, преславския княз“ (1968 г.), „Антихрист“ (1970 г.), „Търновската царица“ (1974 г.) и „Тихик и Назарий“ 1977 г.
В неговото творчество има значими произведения както за големи, така и за малки читатели. Към книгите му проявяват особен интерес децата, които научават за богатия и красив животински свят и природа. Произведенията на Емилиян Станев се намират както в „Детски отдел“, така и в „Заемна служба за възрастни“ на Библиотеката.
