Новини

111 години от кончината на поета Пейо К. Яворов, патрон на Библиотеката

„…Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,

като на ангела сънят,

и сън си ти вещателен за тиха радост

в нерадостта на моя път,

и първи път за изповед в сърце ридае

доброто и грехът,

и ето ден – и ето тъмнина е.

…….

Обичам те, защото се усмихваш – кротка

пред застрашителна съдба,

и няма кой да чуе в устремена лодка

предупредителна тръба,

и няма да ме спре (защото аз те любя!)

ни укор, ни молба –

и себе и, и тебе да погубя…”

Яворов

Пейо К. Яворов е фигура, която съчетава в себе си душата на мечтател, творец и борец. Стиховете му докосват дълбините на човешката душа, разкриват най-интимните чувства и тревоги, но същевременно той живее живот, изпълнен с борба за свободата на България и Македония. Това го превръща в личност, която вдъхновява поколения с идеала за обединение, справедливост и любов.

Воеводата Пейо Яворов, е един от най-чувствените български поети на 20 век, чиято любов към две жени – Мина и Лора, бележи както творчеството, така и живота му.

Поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Пише две пиеси – „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ .

Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията в убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство. Смята се, че отровата и пистолета, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самия писател от Тодор Александров.

 

Патронът на Регионална библиотека „Пейо К. Яворов”, едноименният поет обаче, продължава да живее чрез своите неповторими произведения.

В Библиотеката всеки може да се докосне до наследството на Яворов чрез неговите книги, спомените за него или просто чрез духа, който библиотеката пази.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *